Жестока дисекция на трите ми проблема

Имам три проблема. И трите са изначални, родилни. Усещам ги почти кармично.
Първият е, че изпитвам непрестанна съпротива срещу моногамността. Като най-лек, този проблем плува по повърхността и ми създава заблуда, че е най-важният.
Това е една вътрешна борба или по-скоро як махленски бой между това, което искам да се случи и това, което усещам, че ми се случва. А не знам защо се случва не това, което искам. Явно в боя надделяват някакви догми, правила, сухи моралистични втълпявания и железен консерватизъм.
Отдавна съм открила развратната си многоличност и желанието ми да я изявя напира, но... Пак страхът! Някои са ги обезглавявали заради откритията им....
Вторият ми проблем е един затворник. Затворила съм го собственолично, малко или много принудително, но изглежда доброволно. Вече трета година излежава наложената му от мен самата присъда. Проблемът ми е, че не знам на колко години съм го осъдила. Или е до живот? Точно в това наистина ми е проблемът. Ако е до живот, то... Затворила съм журналиста, любопитния, идеалиста, онзи, който ежечасно търси, съпротивлява се и вярва. Онзи от мечтата. Какъв искаш да станеш като пораснеш? Искам да стана затворник.... Неее, никой не отговаря така. Моят също едва ли така е отговорил. Просто... Идва един ден, когато не можеш да преодолееш нещо. Мислиш, че можеш, но се оказва, че не е така. И започваш да живееш като се правиш, че не си ти... Всъщност този затворник не съм го забравила. Редовно му нося храна, но на него най-скъпа му е свободата...
Третият ми проблем е New York. Скоро не съм сънувала, че съм там и това ме тревожи. Times Square, бързоходещата навалица, такситата под дъжда, размазаните цветове на рекламите... Наскоро някой каза, че преди да умреш, трябва и това да видиш - силуета на New York...