"Все ми е едно какво представлява светът. Едно искам да знам - как да живея в него" / Ърнест Хемингуей/.
6.12.2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Все ми е едно какво представлява светът. Едно искам да знам - как да живея в него" / Ърнест Хемингуей/.
много хубаво написано и казано, поздрави и до скоро
ОтговорИзтриванедо скоро в Кушадъсъ, нали? :)
ОтговорИзтриванеПознат момент описваш. Всеки е изпитвал подобно нещо макар и не точно под дъжда...
ОтговорИзтриване"заглушена от шума на боклукчийската кола и таксито, което прави обратен завой по лъскавото платно, окуражена от виното и безсмислието на истината, съдържаща се в него, стоя и те чакам... "много силни и красиви думи.Пишеш много добре и силно вдъхновяващо.Радвам, се че попаднах на тази статия.Сега като го прочетох се вдъхнових да напиша и аз едно стихотворение за живота, който водим в двадесет и първи век.Не знам защо но все таим една малак надежда, че нещата могат да се върнат и да бъдат по старо му, което е невъзможно, можем само да се заблуждаваме.
ОтговорИзтриване"навън под дъжда, с детското яке и зелената му качулка, почти залепена за стената на блока, заглушена от шума на боклукчийската кола и таксито, което прави обратен завой по лъскавото платно, окуражена от виното и безсмислието на истината, съдържаща се в него, стоя и те чакам" честно казано прочетох го точно 3 пъти и вече го знам на изус, толкова е хубаво и красиво написано.Вдъхновяващо и истинско.Вижда се че имаш муза да пишеш.Не спирай да споделяш с нас.Но само с чакане не става.Трябват и действия.
ОтговорИзтриванеДобре е да вали, но да гледам дъжда през прозореца хахах хубава статия.
ОтговорИзтриванеМного силни думи,които като вникнеш малко по дълбоко в тях може да откриеш една истина. Поздравления не всеки борави така добре с думите."навън под дъжда, с детското яке и зелената му качулка, почти залепена за стената на блока, заглушена от шума на боклукчийската кола и таксито, което прави обратен завой по лъскавото платно, окуражена от виното и безсмислието на истината, съдържаща се в него, стоя и те чакам", това чакане...защо вечно чакаме някого или нещо са се случи а не действаме, то да стане веднага щом го искаме. Явно не сме чак толкова смели за колкото се мислим като че ли само вътрешно ни се иска, но се плашим ако то стане и получим всичко какво бихме правили тогава.
ОтговорИзтриване