crazy,stupid love

Crazy, Stupid Love е филм, който гледах днес следобяд. Американците продължават да налагат на света своята безумно романтична, откачено сантиментална и консервативно скучна представа за любовта, в която все едно наистина вярват. Трудно е да се спори с тях по въпроса, дали двама души, които се обичат, имат право да се разделят.

В общи линии за амерканското кино любовта отдавна е клише. Тя или тича в последните секунди към летището, или влакът отминава, а тя стои отзад с куфара, естествено защото е решила да не се качи, или в нощта на Нова година спасява някой отчаян самотник сред веселата целуваща се тълпа, като впива устните си в него точно в 00.00... Понякога ми се струва, че самият Дядо Коледа е режисирал тези филми... Като изпълнени желания са ми, като бял захарен памук, който става все по-розов и все по-розов, все по-сладък и по-сладък...

Любовта не е памук. А най-малко захарен. Но неясно защо никой не казва това директно. В живота любовта причинява най-големите беди - обръща душата ти наопаки, прави те незначителен, несигурен, съмняващ се във всичко, държи те в бетегловност, кара те да се влачиш, да се молиш, да губиш достойнството си, да губиш себе си, заради любов или липса на любов можеш да забравиш кой си, къде вървиш, какво търсиш, можеш да изгориш пътищата си, дома си, цялата си вселена... Както и обратното. Да изградиш нова вселена. Една, две... Нищо не те спира, нищо не е по-силно от теб.

Не желая да убеждавам детето си, че любовта е най-прекрасното нещо на света. Ако нямам сили да продължа, като му кажа, че освен това е и най-ужасното. По-ужасно от това да си болен. В този Crazy, Stupid Love имаше един момент, когато колегите на главния герой го чуват, че плаче в тоалетната и решават, че е болен от рак. Но когато той им казва, че всъщност се развежда, всички му ръкопляскат и се радват - да, казват, можеше да си болен от рак, нали? И никой не се замисля защо е плакал...

Не знам за шанса, но съм сигурна, че любовта придружава единствено смелите. Само на тях им се случва. Защото си я признават и разпознават каквато и да е, когато и да е и си я изживяват като най-прекрасното и ужасно нещо едновременно.